Пеевски опита да вземе главите на Борисов и Доган, но не успя. Сега те ще вземат неговата
Тези текстове са публикувани във Facebook на 27 и 30 юни, преди да стане ясна развръзката от вчерашния ден. Правителството, препоръчано от ГЕРБ-СДС, не мина, което в действителност искаше Борисов, само че не искаше Пеевски.
Коментар от 30 юни:
Пеевски реже клона, на който Борисов стои. Така си изяснявам чистката в Движение за права и свободи против Ахмед Доган, която се случва пред очите ни в последните дни. Борисов се разбираше идеално с Доган, тъй като почиташе Доган. Към Пеевски се отнасяше снизходително първоначално, след това го прие за сътрудник, а в този момент му се постанова да го одобри и за шеф. Това е прекомерно за едно его, което три папи са го галили по главата и е седяло пред камината с бай Тръмп.
Доган беше познатото Движение за права и свободи за Борисов. Пеевски, който е по-млад от него с 20 години, е стихията, която идва да го унищожи. Това е натурален развой и не зависи от съответните персони. Борисов се разбираше с Доган, само че с Пеевски няма по какъв начин да се разбере.
Младият политически бяс си желае своето. След главата на Доган ще вземе и тази на Борисов. Това е законът на политическата джунгла и Делян Пеевски го следва с хъс. Това е първият ръководител на Движение за права и свободи, който отхвърля да е подставено лице на Доган и се осмелява да го изпрати в пенсия. Да го направи почетен зарзават.
Ако Борисов гледа безучастно това, значи е същият почетен зарзават. Карфиоли, които са изцяло безполезни за политиката.
Делян Пеевски бута Борисов в изолираност, с цел да ръководи кабинета му, излъчен от ГЕРБ, откакто не съумя с блъфа посредством Слави Трифонов. Борисов и Доган са старите семейства, които се схващат без думи.
Пеевски е " смяната " - млад, деятелен и с извънреден опит, тъй като е в страната и мафията от 35 години. Той в действителност е феномен за българското равнище, а който го подценява, не схваща нищо от Иван Хаджийски и е не запомнил 500-годишния опит с халифата.
Друг е въпросът дали Пеевски има отдалечен небосвод с тази брутална политика на мегаломански фронт против всички (Доган, Борисов, Радев, Путин), в случай, че има 30 депутата и турският електорат не го припознава като собствен, а за българските гласоподаватели е явно непоносим.
За мен той е феномен на българския малоумен темперамент, който чака нещата да му се случат, само че не би направил нищо, с цел да се случат. Пеевски е отговор на битови въпроси, резултат от тотална липса на внимание, трайна ангажираност и обикновена организация като неналичието на детска болница, половин век без автомагистрали, цялостен разпад на социална организация за каквото и да било и аморфно придвижване на българската маса, която се движи в историята като бяло леке без никаква диря и първи проблясъци на темперамент.
Пеевски е примитивният отговор на това българско бездарие със самобитен гений за организация и темперамент. Всички мутри са родени от това бездарие да се живее интензивно, в ред и отговорност. Мутрите желаят ред, отговорност и самодейност. Убиват за неспазена дума и невърнат дълг.
Всички, които не сме мутри, си скапваме връзките поради неналичието на ред, отговорност, самодейност и неспазени думи. Реформата в правосъдната система би трябвало да тръгне от нормалното право, а не от Конституцията. Затова Делян Пеевски е водач на нормалното право.
Пеевски ще реши всевъзможни проблеми за половин час, тъй като опасява всички останали. Това обаче е заблуда. Простотията, въпреки и проведена, не взема решение нищо със мощ, тъй като тя е кратковременна мярка. Не задържа хората, а ги настройва против тези, които си служат с нея. Затова мисля, че методът на Пеевски наподобява ефикасен за ден-два, само че изцяло безперспективен за дълготрайна писта.
В очите на народа той е непоносим, само че наподобява, че има изкушението да го ръководи, тъй като плува в затворения си свят от интриги, информация, принуждение и изменничества.
Неговата мощ идва от маниакалността му и бих споделил талантливост, само че тя не може да издържи дълго в демократична среда. Преди 100 години щеше да е фюрер. Днес е един от многото в поредицата Васил Илиев, Георги Илиев, Крушата, Димата Руснака, Поли Пантев, Илия Павлов, Алексей Петров и още стотина в този мегаломански дискурс за неочаквана власт и цялостно персонално благополучие. Това е бяс, който постоянно се удря в стена.
Казвам го със благосклонност към Пеевски, който е надарен човек с вродена дарба да провежда тази българска безформеност. Неговият метод обаче е прекомерно нахален за гърба, който има. А той има 30 депутата и си мисли, че държи служби, правосъдна власт и прочие, които ще се врътнат незабавно щом усетят, че е слаб. Харесвам усилието му да провежда тази разкапана страна, само че не одобрявам метода, по който го прави. Тази просташка грубост няма кой да я изтърпи.
Ако съм на мястото на Борисов, няма да направя държавно управление, тъй като Пеевски го желае неистово и ще го господства напълно, а ще отида на избори. След този рейд против Доган Пеевски ще вземе два пъти по-малко гласове от последните избори, тъй като съумя да настрои всички турци против себе си, а българите, които по този начин и не отиват да гласоподават, няма да виждат тази дребна, само че основна смяна.
Свободата е по-ценна от всичко останало. Ако Пеевски ще ръководи тази страна, по-добре е тя да се закрие дефинитивно. Същото го приказвах за Борисов преди 15 години, тъй че не ме вземайте насериозно. Но Пеевски е прекомерно. Наистина.
Коментар от 27 юни:
Ето по какъв начин ми наподобяват нещата в профил. Между Борисов и Пеевски има голямо напрежение. В противоположен случай до момента щеше да има държавно управление, тъй като главната спънка в лицето на ПП-ДБ бе смачкана. ПП-ДБ знаят за напрежението от вътрешната страна и неслучайно го използваха в предизборната акция, с цел да засилят интригата сред двамата. Мисля, че напрежението идва главно по линията Борисов - министър председател.
Той желае да е министър председател, което е напълно естествено на фона на досегашните провали на неговата опция и инстинкта за цялостна реабилитация след несполучливия опит за политическото му ликвидиране. Пеевски обаче не желае Борисов да е министър председател. Което също е напълно естествено на фона на неговата младост и свръхактивност (по думите на почетния му водач Ахмед Доган). Пеевски е доста надарено политическо животно в силата си, какъвто беше Борисов преди 20 години.
Проблемът му е, че се пробва да вземе цялата власт без в действителност да има такава, тъй като няма същински гласоподаватели зад тила си. Пеевски купува власт, а не я печели. Той към момента е функционалност на Доган и Борисов. И на " Магнитски ". Американското посолство напълно прагматично се обърна към него и изпрати в пенсия Христо Иванов, само че тази поддръжка е непостоянна и кратковременна. Военновременна.
При тези евроатлантически заявления на Пеевски и утрешна смяна на курса в Украйна ще изгори той, а не Доган, който държи доста деликатно уравновесената линия по съветската и евроатлантическите тематики.
Доган е състезател с партия зад тила си, а Пеевски е изпълнителен шеф, който се стреми да стане Доган. Това ще му е мъчно, тъй като Движение за права и свободи бе отгледана като корпорация, само че силата на тази корпорация идва от етноса, а не от прагматизма.
Освен Доган, Пеевски желае да стане и Борисов, което му основава втори проблем, тъй като Бойчето може и да наподобява изтощен, само че инстинктът му за власт не е. А ремисията от тригодишното чегъртане го е освежила най-малко с 10 години. Доган направи Борисов военачалник преди време и няма по какъв начин през днешния ден двамата да не поддържат директна връзка, каквато постоянно са имали.
Освен това Борисов бързо се ориентира и подаде документи за мир с Румен Радев, с цел да провежда необятен фронт против Пеевски, който в последните месеци има̀ неблагоразумието да плюе и то изцяло незаслужено и недопустимо жестоко по българския президент.
На този декор ще се опитам да опиша сюжета, който виждам.
ГЕРБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ получиха солидно болшинство, с цел да ръководят. Най-естественото нещо бе да се направи публична коалиция сред трите партии и да се изкара четиригодишен мандат.
Слави Трифонов е пионка и функционалност на Движение за права и свободи и ГЕРБ. Той няма автономия и в никакъв случай не е имал. Той имитира независимост, с цел да лъже балъците пред тв приемника, че има независимост. Приказките по какъв начин щял да наподобява Има Такъв Народ в очите на гласоподавателите са смешни, тъй като Слави Трифонов прави услуги и прави бизнес. Дали след година или две ще има Има Такъв Народ или не, няма никакво значение за историята. Тази партия е маша за балансиране сред ползите на Пеевски, Борисов и Орлин Алексиев, който командваше Трифонов до неотдавна, само че май към този момент е в изолираност.
Слави Трифонов беше шут по тв приемника и си остана шут в политиката. Вчера изиска от ГЕРБ пет министерски места, през днешния ден споделя, че няма да ги поддържа, а предлага специалисти и прочие. Това е стеснен човек, който управлява партията си от диван по Facebook. Единственото му качество е от 30 години да се появява по тв приемника и да чете непознати думи от аутокю. Бездарна и пошла история.
Когато Борисов завоюва безапелационно в проценти, само че неубедително с депутатски места, Пеевски видя, че може да го цака и първо му дръпна килимчето от премиерския пост. После пусна Слави Трифонов да изнудва с трети мандат и прочие.
На Борисов това му се видя прекомерно и стартира на собствен ред да ги изнудва с държавно управление на малцинството. Или ме подкрепяте в този момент с различен министър председател, или отиваме на избори през есента. Това е и единственият му потребен ход, тъй като при държавно управление с мандата на Има Такъв Народ, Пеевски щеше да има 2 партии, против подставените специалисти на ГЕРБ. Плюс унижението, че Борисов не може за енти път да направи кабинет след извоювани избори.
Не знам по какъв начин ще свърши тази примитивна война за територия сред мутри, само че тя все в миналото би трябвало да свърши, а с нея ще свърши и преходът. Не съм сигурен, че това, което се задава след мутрите е по-добро, тъй като видях дебилната " Промяна " и се затъжих за мутрите, само че съм сигурен, че мутренският политически модел е привършен.
България може повече от това. Малко, само че повече. Сегашното е цялостна засегнатост за всички ни. Дори и за участниците, които описах нагоре.
По-горе билото, мутри!
Явор Дачков,
Коментар от 30 юни:
Пеевски реже клона, на който Борисов стои. Така си изяснявам чистката в Движение за права и свободи против Ахмед Доган, която се случва пред очите ни в последните дни. Борисов се разбираше идеално с Доган, тъй като почиташе Доган. Към Пеевски се отнасяше снизходително първоначално, след това го прие за сътрудник, а в този момент му се постанова да го одобри и за шеф. Това е прекомерно за едно его, което три папи са го галили по главата и е седяло пред камината с бай Тръмп.
Доган беше познатото Движение за права и свободи за Борисов. Пеевски, който е по-млад от него с 20 години, е стихията, която идва да го унищожи. Това е натурален развой и не зависи от съответните персони. Борисов се разбираше с Доган, само че с Пеевски няма по какъв начин да се разбере.
Младият политически бяс си желае своето. След главата на Доган ще вземе и тази на Борисов. Това е законът на политическата джунгла и Делян Пеевски го следва с хъс. Това е първият ръководител на Движение за права и свободи, който отхвърля да е подставено лице на Доган и се осмелява да го изпрати в пенсия. Да го направи почетен зарзават.
Ако Борисов гледа безучастно това, значи е същият почетен зарзават. Карфиоли, които са изцяло безполезни за политиката.
Делян Пеевски бута Борисов в изолираност, с цел да ръководи кабинета му, излъчен от ГЕРБ, откакто не съумя с блъфа посредством Слави Трифонов. Борисов и Доган са старите семейства, които се схващат без думи.
Пеевски е " смяната " - млад, деятелен и с извънреден опит, тъй като е в страната и мафията от 35 години. Той в действителност е феномен за българското равнище, а който го подценява, не схваща нищо от Иван Хаджийски и е не запомнил 500-годишния опит с халифата.
Друг е въпросът дали Пеевски има отдалечен небосвод с тази брутална политика на мегаломански фронт против всички (Доган, Борисов, Радев, Путин), в случай, че има 30 депутата и турският електорат не го припознава като собствен, а за българските гласоподаватели е явно непоносим.
За мен той е феномен на българския малоумен темперамент, който чака нещата да му се случат, само че не би направил нищо, с цел да се случат. Пеевски е отговор на битови въпроси, резултат от тотална липса на внимание, трайна ангажираност и обикновена организация като неналичието на детска болница, половин век без автомагистрали, цялостен разпад на социална организация за каквото и да било и аморфно придвижване на българската маса, която се движи в историята като бяло леке без никаква диря и първи проблясъци на темперамент.
Пеевски е примитивният отговор на това българско бездарие със самобитен гений за организация и темперамент. Всички мутри са родени от това бездарие да се живее интензивно, в ред и отговорност. Мутрите желаят ред, отговорност и самодейност. Убиват за неспазена дума и невърнат дълг.
Всички, които не сме мутри, си скапваме връзките поради неналичието на ред, отговорност, самодейност и неспазени думи. Реформата в правосъдната система би трябвало да тръгне от нормалното право, а не от Конституцията. Затова Делян Пеевски е водач на нормалното право.
Пеевски ще реши всевъзможни проблеми за половин час, тъй като опасява всички останали. Това обаче е заблуда. Простотията, въпреки и проведена, не взема решение нищо със мощ, тъй като тя е кратковременна мярка. Не задържа хората, а ги настройва против тези, които си служат с нея. Затова мисля, че методът на Пеевски наподобява ефикасен за ден-два, само че изцяло безперспективен за дълготрайна писта.
В очите на народа той е непоносим, само че наподобява, че има изкушението да го ръководи, тъй като плува в затворения си свят от интриги, информация, принуждение и изменничества.
Неговата мощ идва от маниакалността му и бих споделил талантливост, само че тя не може да издържи дълго в демократична среда. Преди 100 години щеше да е фюрер. Днес е един от многото в поредицата Васил Илиев, Георги Илиев, Крушата, Димата Руснака, Поли Пантев, Илия Павлов, Алексей Петров и още стотина в този мегаломански дискурс за неочаквана власт и цялостно персонално благополучие. Това е бяс, който постоянно се удря в стена.
Казвам го със благосклонност към Пеевски, който е надарен човек с вродена дарба да провежда тази българска безформеност. Неговият метод обаче е прекомерно нахален за гърба, който има. А той има 30 депутата и си мисли, че държи служби, правосъдна власт и прочие, които ще се врътнат незабавно щом усетят, че е слаб. Харесвам усилието му да провежда тази разкапана страна, само че не одобрявам метода, по който го прави. Тази просташка грубост няма кой да я изтърпи.
Ако съм на мястото на Борисов, няма да направя държавно управление, тъй като Пеевски го желае неистово и ще го господства напълно, а ще отида на избори. След този рейд против Доган Пеевски ще вземе два пъти по-малко гласове от последните избори, тъй като съумя да настрои всички турци против себе си, а българите, които по този начин и не отиват да гласоподават, няма да виждат тази дребна, само че основна смяна.
Свободата е по-ценна от всичко останало. Ако Пеевски ще ръководи тази страна, по-добре е тя да се закрие дефинитивно. Същото го приказвах за Борисов преди 15 години, тъй че не ме вземайте насериозно. Но Пеевски е прекомерно. Наистина.
Коментар от 27 юни:
Ето по какъв начин ми наподобяват нещата в профил. Между Борисов и Пеевски има голямо напрежение. В противоположен случай до момента щеше да има държавно управление, тъй като главната спънка в лицето на ПП-ДБ бе смачкана. ПП-ДБ знаят за напрежението от вътрешната страна и неслучайно го използваха в предизборната акция, с цел да засилят интригата сред двамата. Мисля, че напрежението идва главно по линията Борисов - министър председател.
Той желае да е министър председател, което е напълно естествено на фона на досегашните провали на неговата опция и инстинкта за цялостна реабилитация след несполучливия опит за политическото му ликвидиране. Пеевски обаче не желае Борисов да е министър председател. Което също е напълно естествено на фона на неговата младост и свръхактивност (по думите на почетния му водач Ахмед Доган). Пеевски е доста надарено политическо животно в силата си, какъвто беше Борисов преди 20 години.
Проблемът му е, че се пробва да вземе цялата власт без в действителност да има такава, тъй като няма същински гласоподаватели зад тила си. Пеевски купува власт, а не я печели. Той към момента е функционалност на Доган и Борисов. И на " Магнитски ". Американското посолство напълно прагматично се обърна към него и изпрати в пенсия Христо Иванов, само че тази поддръжка е непостоянна и кратковременна. Военновременна.
При тези евроатлантически заявления на Пеевски и утрешна смяна на курса в Украйна ще изгори той, а не Доган, който държи доста деликатно уравновесената линия по съветската и евроатлантическите тематики.
Доган е състезател с партия зад тила си, а Пеевски е изпълнителен шеф, който се стреми да стане Доган. Това ще му е мъчно, тъй като Движение за права и свободи бе отгледана като корпорация, само че силата на тази корпорация идва от етноса, а не от прагматизма.
Освен Доган, Пеевски желае да стане и Борисов, което му основава втори проблем, тъй като Бойчето може и да наподобява изтощен, само че инстинктът му за власт не е. А ремисията от тригодишното чегъртане го е освежила най-малко с 10 години. Доган направи Борисов военачалник преди време и няма по какъв начин през днешния ден двамата да не поддържат директна връзка, каквато постоянно са имали.
Освен това Борисов бързо се ориентира и подаде документи за мир с Румен Радев, с цел да провежда необятен фронт против Пеевски, който в последните месеци има̀ неблагоразумието да плюе и то изцяло незаслужено и недопустимо жестоко по българския президент.
На този декор ще се опитам да опиша сюжета, който виждам.
ГЕРБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ получиха солидно болшинство, с цел да ръководят. Най-естественото нещо бе да се направи публична коалиция сред трите партии и да се изкара четиригодишен мандат.
Слави Трифонов е пионка и функционалност на Движение за права и свободи и ГЕРБ. Той няма автономия и в никакъв случай не е имал. Той имитира независимост, с цел да лъже балъците пред тв приемника, че има независимост. Приказките по какъв начин щял да наподобява Има Такъв Народ в очите на гласоподавателите са смешни, тъй като Слави Трифонов прави услуги и прави бизнес. Дали след година или две ще има Има Такъв Народ или не, няма никакво значение за историята. Тази партия е маша за балансиране сред ползите на Пеевски, Борисов и Орлин Алексиев, който командваше Трифонов до неотдавна, само че май към този момент е в изолираност.
Слави Трифонов беше шут по тв приемника и си остана шут в политиката. Вчера изиска от ГЕРБ пет министерски места, през днешния ден споделя, че няма да ги поддържа, а предлага специалисти и прочие. Това е стеснен човек, който управлява партията си от диван по Facebook. Единственото му качество е от 30 години да се появява по тв приемника и да чете непознати думи от аутокю. Бездарна и пошла история.
Когато Борисов завоюва безапелационно в проценти, само че неубедително с депутатски места, Пеевски видя, че може да го цака и първо му дръпна килимчето от премиерския пост. После пусна Слави Трифонов да изнудва с трети мандат и прочие.
На Борисов това му се видя прекомерно и стартира на собствен ред да ги изнудва с държавно управление на малцинството. Или ме подкрепяте в този момент с различен министър председател, или отиваме на избори през есента. Това е и единственият му потребен ход, тъй като при държавно управление с мандата на Има Такъв Народ, Пеевски щеше да има 2 партии, против подставените специалисти на ГЕРБ. Плюс унижението, че Борисов не може за енти път да направи кабинет след извоювани избори.
Не знам по какъв начин ще свърши тази примитивна война за територия сред мутри, само че тя все в миналото би трябвало да свърши, а с нея ще свърши и преходът. Не съм сигурен, че това, което се задава след мутрите е по-добро, тъй като видях дебилната " Промяна " и се затъжих за мутрите, само че съм сигурен, че мутренският политически модел е привършен.
България може повече от това. Малко, само че повече. Сегашното е цялостна засегнатост за всички ни. Дори и за участниците, които описах нагоре.
По-горе билото, мутри!
Явор Дачков,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ